Начало > Трансмисията
Споделяне  

Един от ярките случаи на трансмисия на познанието от някога до днес е „Доктор Живаго“ (1957-1958/1988 – 1989) на Борис Пастернак (1908-1960), роман, разпространяван нелегално, отказан да бъде отпечатан през 1956 в СССР. Отразява събития, породили Руската революция от 1902-1905 и Втората световна война през съдбата на героя Юрий Живаго, лекар и поет, и неговата любовна драма.

През 1956 ръкописът е внесен в литературните издания „Новий мир“, „Знамя“ и алманаха “Литературная Москва“. От първото списание е получен официален писмен отказ. Романът е публикуван там 32 години по-късно, през 1988. Първият официален български превод е на Кирил Кадийски/София Бранц и издателство „Народна култура“ през 1989.

Съветската цензура (съответно – българската) атакува автора заради вложеното светоусещане у протагониста, –  защо индивидуалният човек е поставен над обществото и колектива. Схващанията й са, че творбата не е написана в изповядвания модел на режима: Пастернак критикувал сталинизма, Голямата чистка и ГУЛАГ. Втората причина е, че пред литературните среди Б. Пастернак поддържа недоктринерска позиция относно възприеманата от тях Октомврийска революция (1917) и те му отреждат съдба предимно като на талантлив поет и преводач, но не и като на признат автор романист. Той създава и дисидентска поезия, обърната към Бог. От наследството му са останали и три музикални произведения.

Пастернак успява да предаде няколко копия от ръкописа на спряната от печат книга на съмишленици от Запад. Едно от тях е изнесено нелегално от СССР с помощта на журналиста Серджо Д’Анжело (1922-2023*). То е публикувано на италиански през ноември 1957 от издателя Джанджакомо Фелтринели, член на Комунистическата партия на Италия. В последствие, съмишленикът му Д’Анжело заминава за САЩ, за да изследва настъпилия обмен между културите непосредствено сред Втората световна война.

Фелтринели успява да уреди правата за превод на осемнадесет езика, като благодарение на това „Доктор Живаго“ е публикуван и на френски, и на английски още през 1958. Партията изключва италианския издател от редиците си.

Творбата нашумява и заради присъдената Нобелова награда за литература през 1958. Властите забраняват на автора да пътува до Стокхолм. Предупреден е от КГБ, че ако отиде, няма да го пуснат обратно и го заставят да върне наградата. Писателят пише писмо на тогавашния лидер на страната Никита Хрушчов, че не може да живее без родината си и отказва наградата.

Наградният комитет отговаря, че може и да не присъства на връчването. Събитието се превръща в централна тема на западната преса, заради което Пастернак е преследван в ССРР до края на дните си. Там той е изключен от писателския съюз.

На 9 декември 1989 Нобеловият диплом и медал са получени посмъртно от големия син на писателя Евгений Пастернак. Иван Толстой, писател и журналист от Радио „Свобода“, автор на книгата „Изпраният роман: Доктор Живаго между КГБ и ЦРУ“ (2008), твърди в ефир на 14 декември 2006:

„Защото този човек преодоля това, което всички други писатели в Съветския съюз не можаха да преодолеят. Например Андрей Синявски изпраща ръкописите си на Запад под псевдонима Абрам Терц. В СССР през 1958 имаше само един човек, който, вдигайки козирката си, каза: „Аз съм Борис Пастернак, аз съм авторът на романа „Доктор Живаго“. И искам да излезе във вида, в който е създаден. […] Смятам, че тази най-висока награда беше дадена на най-коректния човек по това време на Земята.“

В цитираната книга И. Толстой разследва инициативата на ЦРУ да издаде джобен формат на руски език чрез фотокопие на „Доктор Живаго“ през 1958.  Целта, според автора била, – да се „дискредитира международното доверие“ в СССР. Копието е било преснимано от офиса на Фелтринели директно с типографските и коректорските поправки, отпечатано тайно в 1000 броя и разпространено безплатно за съветски граждани, посетители на Международния панаир в Брюксел през 1958. Авторът на разследването предполага, че с това ЦРУ е помогнало на Пастернак да се сдобие със световна слава, въпреки че не разполага с документи. Те са засекретени до 2014. В тях агентите препоръчват, романът да се публикува от максимален брой чуждестранни издателства, и да се побърза с излизането на творбата на руски език в Холандия, предвид изложението в Белгия, предизвикването на международна свободна дискусия и признание „със съображение“ за престижната чест на Нобеловата награда.

На 14 април 2014 вестник Washington Post предлага позиция на Питър Фин и Петра Кюве, автори на разследването „Аферата Живаго“ (проучили разкритите файлове на ЦРУ през 2014), където те казват:

„Въпреки че ЦРУ се надяваше романът на Пастернак да привлече световното внимание, включително от Шведската академия, няма индикация и следи, че мотивът на агенцията да отпечати рускоезично издание е бил да помогне на Пастернак да спечели наградата, въпрос на спекулации от няколко десетилетия.“ В действителност, международната свободна дискусия не се води само на два идеологически фронта. Тя е и литературна. В нея световни западни авторитети критикуват Пастернак, че романът му е фрагментарен, на което авторът отговаря, че животът на героите му е такъв и че те преживяват загубата на най-ценното нещо, – любовта.

В наследството от писма на семейство Пастернак има страници, в които се казва, че идеята да се номинира Борис Пастернак от Шведската академия тръгва още от края на Втората световна война, когато скандалът с цензурата на творбата отсъства. В годините преди 1958 авторът е предлаган за наградата почти всяка година и особено чрез авторитетния Алберто Моравия (1907-1990). Съвременници на идеологическия скандал, породен от Студената война помнят, че романът е бил четен бавно и почти всеки ден по Радио „Свобода“, така че слушателите да записват и да го разпространяват.

От 60-те нататък в СССР циркулират и нелегални копия на руски, напечатани на машина, разпространявани в началото от Ирина Ивинска (дъщеря на Олга Ивинска, лична приятелка на Пастернак), достигали и до България.

През 70-те и 80-те години съществува Програма по западноевропейска литература, създадена за студентите със специалност „Българска филология“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Издава се на циклостил от университетската печатница. За разлика от останалите университети, там студентите не разполагат с така наречения конспект за изпитите, а именно с достъпна за тях Програма. В края на Програмата, със ситен шрифт, се посочва списък от незадължителни творби за изучаване, обикновено забранени, между които и „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак. В списъка романът е даден във френския (1958) и английския (1958) си превод, трансмисия към епохата на 60-те. Това поражда интереса на студентите от ВТУ и сред тях започва да се разпространява нелегално копие на „оригинала“, което, – тези от специалността „Руска филология“ превеждат на български език.

* Тази страницата е обновена на 4 март 2023:

Италианските медии и Швейцарската телеграфна агенция (Keystone-ATS) първи съобщиха на 3 март т.г., 19:44, че Серджо Д’Анжело е починал в дома си, на 100-годишна възраст, в предградието Сан Мартино ал Чимино (град Витербо в едноименната провинция от област Лацио, Централна Италия). Световните заглавия припомниха солидарно, че това е човекът, спасил „Д-р Живаго“. Съобщават, че Серджо Д’Анжело се дистанцира от Комунистическата партия на Италия заради събитията в Унгария (1956) и след това напуска работата си като редактор в радио „Москва“. Автор е на няколко документални книги и преводач на автобиографията на Б. Пастернак, посветени и на международния литературен скандал, замесил тоталитарните партии на половин Европа.

Начало > Трансмисията
Споделяне