Начало > Под линия
Споделяне  

Понякога много от талантливите ни автори заставаха под линията на възможността си да творят.

Такъв е случаят с Атанас Далчев (1904-1978), поет-философ. След 1944 спира да пише и се издържа от преводи. За кратко прекъсва мълчанието си след 22 години (1965-1969, „Стихотворения“, „Фрагменти“). След 60-те отново спира и до края на живота си не публикува лично творчество.

Такъв е случаят и с Борис Христов (1945 – ). В поемата си „Честен кръст“ (1982), публикувана в едноименната стихосбирка, авторът се сбогува с поезията:

Ала сега, докато в разума е още светло,
прибирам стълбата, с която стигах до небето […]

Различен е случаят с Веселин Ханчев (1919-1966), който не преживява творческите кризи на А.Далчев след 1944, нито на родения в края на Втората световна война Б. Христов, и прегръща тогавашните идеологеми, наложени в литературата ни. Заслужава си да се преосмисли: дали това не се дължи на присъдата за първата стихосбирка на Ханчев „Испания на кръст“ (1937) от социалистическата критика през 60-те: книгата е абстрактна, с отвлечени символи и пацифистичен патос. Едва 19-годишен, авторът пише в предговора й, че „не заема ничия страна“.

Днес В. Ханчев се изучава от шестокласниците с „Художник“ (1965, „Избрана лирика“, цикъл „За да останеш“) и е задължителна творба за седмокласниците на изпита по НВО – БЕЛ.

Далчев и Б. Христов са от плеадата ни поети на мълчанието и са задължителни за дванадесетокласниците на ДЗИ – БЕЛ.

Извлечените по-горе бележки в страницата „Под линия“ са една пренебрежимо малка част от наследството на 60-те, на знанието тогава, на трансмисиите преди него и след тях, които ще осмисляме в дискусионни ателиета за нашите член-стажанти.  Изкуствата и техните носители никога не трябва да бъдат поставяни под линията на съществуване или под линията на разпространение от държавите, защото тогава светът се обръща срещу тях (страницата „Трансмисията“ и публикацията „Пътешествието на О’Райли“).

И други страници в сайта на проекта The Long Sixties – „През вселената“ и „До последен дъх“ (свързани с култови заглавия в киноизкуството) могат да служат за извличане на истории, тези и идеи в есе, чиито жанр изисква примери от състояли се събития, свобода в асоцииациите и мисленето (за зрелостници). Производството на филми е и подходящ пример за това как може да бъде разказана една история по нейния киносценарий с всички детайли или как само част от тях могат да бъдат видяни според появата на героя: в последователен и подреден преразказ от кадри (за кандидат-гимназисти).

The Long Sixties: It began earlier and lasted longer е най-кратката публикация, но на английски език, за да уважим оригиналът в заглавието на международен проект, различен от нашия, и неговото предложение за преосмислене на концепциите във визуалното изкуство на 60-те. Съчетали сме публикацията с трейлър за телевизионната поредица (май/ август, 2014) на CNN: The Sixties. В същността си, – документално визуално изкуство, поредицата е нагледно ръководство как се зареждат в секунди архивни кадри от най-съвременната политическа история на света и как тя се осмисля в печата, фотографията, архитектурата, изящната рисунка, киното и от там, – в литературата.       

 

Начало > Под линия
Споделяне