Начало > Stand with Ukraine
Споделяне  

Клубове за съвременен английски и театър, роден език и журналистика John & Jane/

Референтна формация на Фондация ЛСЕИ:

25.02.2023, 00:45. Четиридесет и пет минути след полунощ, когато обикновено „вчерашните“ новини са вече погребани, а някои от тях се развиват, Клубовете John & Jane не спряха да следят отбелязването на мрачната годишнина от нападението на Русия над Украйна, предимно чрез изследване на фотожурналистиката под наслов „Рефлексът на демократичният свят“. През тази рамка от време тя създаде и създаваше кадри от нощта на 23 и деня на 24 февруари 2023,  – моменти, в които продължаваше продажбата на пресните архиви към информационни агенции, комбинирани с най-мощните фотобанки. Така за минути бе скрита (за да бъде показвана по-късно) снимка от площад в Лисабон, където демонстрантите бяха издигнали лозунг Freedom means to stand with Ukraine. Репортерите от Associated Press (AP) отбелязваха и в думи онова, което трудно може да се опише, ако не си там, на терен. Като например казаното от директора на училище в Харков, – Олександър Хрианик:

Мога да обобщя с три думи изминалата година – страх, любов, надежда.

Айфеловата кула в Париж бе обляна с илюминации на украйнското знаме; прожектори сториха същото с Брандербургската врата в Берлин, Парламента в Лисабон, Колизеума в Рим, съчетано с факелно шествие (традиция от борбата на италианците срещу мафията) в района на руското посолство; стотици хиляди протестираха в поход, за да крепят с длани километрични флагове в синьо и жълто (Прага, Бейрут, Тел Авив). Спонтанно и ръчно създадени плакати с политическа сатира и рисунки с антивоенни символи успяха да направят усещането много лично и много истинско (Лондон, Никозия, Белград, Сан Пауло, Вилнюс, Букурещ, Атина, Сеул, Банког, Мадрид, Варшава, Истанбул). Тъждеството на свободата бе поставено на страната на Украйна. Президентът Зеленски нарече утрото от 24 февруари 2022:

най-дългия ден в живота ни

В Кейптаун украинката Катерина Калинина постави наметало върху статуята на южноафриканския президент Нелсън Мандела със знамето на страната си, а точно тогава там жени на Украйна жалеха своите мъртви: 64-годишната Олха Косианчук – съпруг, убит от руски войски, окупирали Буча, през първите дни на войната; 77-годишната Мария Курбет – син, военнослужещ, загинал в Бахмут; 26-годишната младоженка Анастасия Охрименко – Юрий Стяхлюк, загубил живота си в сраженията за Маринка на 24 август 2022. Жените не са с наведени глави, а с очи, обърнати към небето. Лицата на украйнските войници от възпоменателната служба в киевската златокуполна катедрала „Свети Михаил“ показваха, че за живите най-дългият ден продължава.

Това видяхме покрай изследването си, благодарение на кадрите, снимани на терен от фоторепортерите на AP: Christophe Ena; Markus Schreiber; Armando Franca; Alessandra Tarantino; Petr David Josek; Hassan Ammar; Ariel Schalit; Kin Cheung; Petros Karadjias; Darko Vojinovic; Andre Penner; Mindaugas Kulbis; Andreea Alexandru; Michael Varaklas; Ahn Young-joon; Francisco Seco; Manu Fernandez; Czarek Sokolowski; Emilio Morenatti; Emilio Morenatti.

И накрая, – годишнината у нас бе слабо представена, – особено от страна на телевизионния ефир. Той сподели пренебрежимо малко от случващото се в света. Находката на повечето електронни и уеб медии бе образът на 61-годишния Светозар Раянов, който разби с чук плочата от Паметника на Съветската армия, на която пишеше, че тя е наша освободителка. Раянов се обяви срещу историческата лъжа и съзнавайки, че извършеното от него е вандалски акт, призна, че пак би го направил. Общинската столична власт пусна скромен фотос, прожектиран върху сградата на улица „Московска“.

Духът на хилядите демонстранти, които искаха и импийчмънт на президента Румен Радев за т.н. му позиция на миротворец, бе уловен, благодарение на Facebook Watch видео на онлайн изданието „Дневник“, качено още преди полунощ в сайта на медията. Там бяха публикувани и фотографиите на Лили Тоушек с млади и зрели хора, дошли с децата си и носещи по дължина украинското и българското знаме. Шествието включваше демонстранти от цяла България с живеещи у нас украинци и споделящи тяхната трагедия руснаци, напуснали родината си. Последните протестираха и пред посолството й. Почти целият дипломатически корпус у нас ги подкрепи. Вероятно, най-силните кадри се намират в невиделите бял свят сурови архиви на телевизионните оператори и в смарт устройствата на самите демонстранти, обединени от наслова „Не на руzкия терор! България е с Украйна!“

Начало > Stand with Ukraine
Споделяне