Юлия Люцканова/

Клубове за съвременен английски и театър, роден език и журналистика John & Jane/

Референтна формация на Фондация ЛСЕИ: 

Някога дългото влияние на 60-те мина през вселената

Тогава един учебник по биология изхвърча през прозореца, но не хвърлен от нас, а от учителя ни. Тогава ние разбрахме за Макс Шелер и виждането му за любовта и човека в космоса. Тогава научихме в рамките на един учебен час какво означава норма за критичност и как трансмисията на знание от предишни епохи е важна за времето ни. Тогава нито един наш или чужд университет не приемаше с тройки, – с изключение на квота от нисък процент по даден регламент.

Тогава силното усещане за критично отношение ни държеше заедно, в една лодка, с поколението ни отвъд океана и въпреки държавните граници.

Тогава театрите не се пълнеха с постоянно ръкопляскаща публика. А от публика, която можеше и да освирква. Феноменът продължи отвъд десетилетието, чак до края на 80-те. Това бе нашата публика, на живелите и израсналите през 60-те, на родените тогава или след тях.

Тогава целият свят се бунтуваше срещу цензурата.

Тогава нашата музика не беше тази, която пускаха по официалното радио.

Тогава и в Обединеното кралство тя се излъчваше чрез пиратски станции на кораби в Северно море от диджеи ентусиасти, за да не бъдат осъдени.

Тогава нашата литература не беше официално изучаваната. Ценни творби се пренасяха контрабандно, а понякога в университетската ни програма те се появяваха с много ситен шрифт в „незадължителен списък“, което за нас означаваше забранен.

Тогава френското младо кино наруши традицията и започна да произвежда ленти, които ни държаха до последен дъх.

Тогава целият свят истински се разбунтува за свободите си, въпреки че убиваха, затваряха или изселваха лидерите му. Във всеки един континент имаше зловещи турбулентни събития, разпространени на територии и в двата политически полюса, раждане на независими държави, атентати, погроми, стачки и оставки (последните – не без помощта на пресата). Предвидените редове тук са недостатъчни, за да бъдат изредени. Затова пък дългите изречения могат да бъдат компенсирани с това, което сториха визуалните изкуства.

Тогава много от творците на словото, музиката и изкуствата загинаха от наркотици, като оставиха, въпреки огромния си талант и своя биографична следа в историята – как не трябва да се живее. В допълнениетехни съвременници у нас отказаха да живеят. Тогава властта се страхуваше от тях. Други, за да продължат да живеят, бяха спрени или сами се спряха да творят, а един автор се сбогува с поезията завинаги.

През дългото влияние на 60-те нашите учители от хуманитарните гимназии и преподаватели от висшите училища застанаха зад нас и не допуснаха да станем постоянно ръкопляскаща публика. Правеха го до последния си дъх. И ни спасиха.

На тях посвещаваме обявените стипендии „The Long ‘60s“.

12.02.2023

София

Начало > Статии > Посвещение за обявените стипендии The long'60s
Споделяне