Начало > До последен дъх
Споделяне  

Ето и някой от връзките към нашия етикет „до последен дъх“:

„До последен дъх“ е игрален филм на Жан-Люк Годар (1930-2022) по сценарий на Франсоа Трюфо (1932 – 1984) и на самия Годар. Те двамата, вкл. и Ален Рене (1922 – 2014) и др., са режисьори, известни като пионери на френската Нова вълнá в  киното относно монтажа, избора на похвати и съдържание. Етикетът на творбата е: Godard, J. –  Georges de Beauregard (1960). À bout de souffle („Breathless“).  Лентата е създадена по действителни събития. Героят на Жан-Пол Белмондо (1933-2021) е крадец на автомобили и иска да избяга зад граница с американската си приятелка Патриша, студентка по журналистика, която продава вестници на улицата. Героят ще загине след екстремно преследване от полицията, предаден от Патриша.

Ролята на Патриша се изпълнява от Джийн Сибърг (1938-1979), американска актриса с драматичен живот поради конфликта й с ФБР, което я преследва заради финансова подкрепа от 10 500 долара, получени от Партията на черните пантери, внасяни на части от Сиберг през 60-те. Тя е превърната в икона на френското кино през същия период. Погребана е на 40-годишна възраст в парижкото гробище „Монпарнас“.

„Лудият Пиеро“ (Pierrot le fou) е освиркан по време на премиерата, показана на фестивала във Венеция (29 август 1965) заради радикалния експеримент на Годар да вложи естетика на поп-арт във филма – комикси, реклами, заставки (предхождащи репликите на героите и очакването на публиката в развитието на киноразказа). На него са посветени стотици академични есета (предмет на следващ наш проект) в изследване на трансатлантическата връзка между киноизкуството, изобразителното изкуство и авангарда в дизайна. В тях Годар е оправдан с възмущението си на творец относно сексуализацията на жените в рекламния бизнес, които се повявават голи до кръста на коктейл, а главният герой има реплика, че след цивилизациите на Атина и Ренесанса човечеството навлиза в „цивилизацията на задника“.

Сценарият на Pierrot le fou е по романа на американския журналист и автор на черни криминалета Лайонел Уайт (1905-1985) със заглавие „Обсесия“ (1962) без съгласието на Уайт за авторските му права.

В последващ свой филм, – „Китайката“ (1967), създаден по мотиви на романа на Фьодор Достоевски „Бесове“ (1871), Жан-Люк Годар е отново и сценарист. Той представя в трагично-комедиен стил действията на група студенти комунисти от съвремието си и сякаш провижда драматичните политически събития, които завладяват Франция през 1968.

Начало > До последен дъх
Споделяне