Пиратските Radio Caroline (1964 – 1974) и Radio London (1964-1967) използват врата в закона за радиоизлъчването, за да предложат на жадната за слушане аудитория  – нова англоезична музика, която няма достъп до BBC. Те предават на средни вълни към Обединеното кралство без лиценз в международните води на Северно море, в близост до Есекс, от пригодени за целта кораби. Започналите класации на пиратските радиостанции дават исторически тласък по-късно, албумите и синглите на новата музика да бъдат търсени, споделяни и критикувани. Те стигат чак до пазара на Югославия, оттам проникват в перспектива и у нас, където се продават на черно по 30.00 – 40.00 лв. плочата.

До 1967 във Великобритания действат общо 10 пиратски радиостанции и те завладяват 15-милионна аудитория, която слуша поп и рок, дълбоко повлияна от класациите на новата музика в САЩ. Оказва се, че тази публика не е публиката на общественото BBC.

От 1967 нататък британските разпоредби забраняват пиратските дейности за злоупотреба с Морското право в международни води, предвид че тези радиостанции пречат с мощния сигнал и оборудването на рибарските лодки и други плавателни съдове, за да комуникират в открити води и особено – по спешност. Забраняват рекламите и доставянето на музика и програми чрез офшорните кораби, защото не плащат такси за авторски права на артистите, изпълнителите и задокеанските медии. Санкционира се използването на дължините на радиовълните, което нарушава международните споразумения. Нарушителите са наказвани под британска юрисдикция.  

Радио London затваря веднага през 1967, въпреки забележителния си успех да налага поп, реге, соул и рок с американската архитектура на Top 40, с водещи, пристигнали от САЩ, със записи от предстоящи албуми и сингли, с предавания на живо от двете страни на океана. Това принуждава общественото BBC да приеме публиката на забранените търговски радиостанции и да се реформира, като създава четири канала. В канала Radio 1 кани на работа най-талантливите водещи и диджеи от Caroline и London.

След 1967 Radio Caroline се мести във водите около Нидерландия и предава от там до 1974, годината, в която парламентът забранява изцяло наземните и морските търговски нелицензирани радиостанции.

Скитането по моретата на Европа на радио-пирати, докато не ги забранят, е практика на повечето от тях, – като американския проект Atlanta, наследен от австралийския музикален издател Алън Крауфорд. Преди прехвърлянето на собствеността корабът на проекта, тримачтова морска шхуна, работи до 1963 от водите на Швеция. След забраната на шведското правителство шхуната e с напълно отнети съоръжения за излъчване. Връща се в САЩ, за да се преоборудва и да отплува, този път за Англия и Ирландия, с подновен проект за излъчване от Северно море и с ново име на плавателния съд Mi Amigo през 1963. Става част от Caroline през 1964 поради изтичане на фирмена информация от издателя на списание Qween и недалновидна конкуренция.

Създателят на Caroline Ронън О’Райли (1940 – 2020), артистичен мениджър и предприемач, е син на собствениците на единствения частен порт в Ирландия, град Глинор. На пристанището О’Райли придобива през 1963 датския 704-тонен пътнически ферибот Fredericia, като го обзавежда за радио предавания и с помощта на шестима инвеститори. След няколко месеца Fredericia е преименувана Caroline – на 5-годишната дъщеря на убития тогава американски президент Джон Ф. Кенеди.

През 60-те О’Райли е познат на лондонските среди. Държи нощен клуб в Сохо – the Scene, където свирят младите Rolling Stones. Музикален мениджър е на Джорджи Фейм, английски джаз и R&B творец. О’Райли моли радио Люксембург и BBC да излъчат ново изпълнение на Фейм на фонографски запис. Получава отказ. Установява, че предаванията там са зависими от звукозаписната индустрия и техните марки EMI, Decca, Pye и Philips, способни да плащат за възпроизвеждане на музика, без да бъде съобщавано, че предаванията са спонсорирани. Тогава, насърчен от скандинавските и датските пиратски станции, О’Райли започва радио-пътешествието си с Caroline, за да избегне монопола на наложилата се индустрия и BBC.          

Периодът на раждането на пиратските радиостанции от 60-те е пресъздаден във филма, познат у нас под заглавието „Рок Радио“, на Ричърд Къртис.

Curtis, R. – Working Title Films/ Universal Pictures (2009, UK). The Boat that Rocked/ Radio Rock („Рок Радио“) е британски комедийно драматичен киноразказ на Ричърд Къртис за седемнадесетгодишния Карл, отгледан от самотна майка. Наскоро е изхвърлен от училище, но приет на борда на пиратски радио-кораб. Тук понякога идват млади жени, пленени от образите на водещите. Карл, заедно с кръстника си (Куентин), американският диджей („Графа“) и екип са в схватка с героя на Кенет Брана, министърът-консерватор, който иска да ги затвори за „морално разложение и търговия“. Но и неговата секретарка слуша музиката им (тайно). Героят е пародия на британския политик Тони Бен, който не е от Торите, а от Партията на труда – с пост в правителството през 60-те, отговорен за пощите и телеграфа.

На фона на любовните и сексуалните терзания на Карл (съобщавани и в ефир), напълно объркан от историите на зрелите хора, момчето открива истинския си баща – Боб Силвър (Спокойния), самотен диджеи, който води предаване на зазоряване. Своевременно, помощниците на министъра успяват да прокарат законодателна вендета срещу пиратите-диджеи. Те отказват да се съобразят с новите правила и да слязат от кораба, като продължават да работят. „Уволняват“ механика си, за да не бъде арестуван и вдигат котва. „Графа“ отправя зов да останат до последната възможна минута.

Двигателят на плавателния съд експлодира и той започва да потъва бавно с цялото си студио и реквизит. Боб почти се удавя в кабината си. Докато тя се пълни с вода, той спокойно и мечтателно се взира в плуващите като в аквариум албуми на обожаваната от него музика. Синът му Карл, с риск да загине, успява да го извади от там.

Екипът се е събрал от страната на носа на кораба-радио, но аварийните му лодки са повредени. Министърът-консерватор е отказал помощ, въпреки настояването на сътрудника му. Един от водещите се обръща в ефир към аудиторията.

Екипът е спасен от „флотилия“ с лодки на верни слушатели. „Графа“ няма да ги последва и те мислят, че е мъртъв. Аплодират го оцелял, когато във финалните кадри, той изскача жив, над вълните, погълнали кораба, и верен на клетвата си да остане до последната минута в ефир.

Ролята на американския диджей „Графа“ се изпълнява от Филип Хофман и е свободна интерпретация на професионалната кариера от 60-те на Майкъл Пастернак в Radio Caroline.

Майкъл Пастернак е роден през 1942 в Лос Анджелис, син на холивудския филмов продуцент Джо Пастернак. Изборът в кариерата си прави още като млад, когато служи във флотата на САЩ и представя музикално шоу на самолетоносача USS Coral Sea. Мести се в Европа, води спонсорирани музикални програми във Франция, Андора и радио Люксембург. Присъединява се към Caroline през 1966.

Радио Caroline съществува и до днес, като до 1990 ползва изпитаната си практика да предава от международни води, без да засяга национални юрисдикции, от 5 различни кораба, на трима собственици. До 2013 – и чрез сателит и ограничен лиценз за локално излъчване в Англия. Макар и късно, на база исторически авторитет, през 2017 на Caroline е присъден обществен лиценз за Съфолк и северен Есекс, а от декември същата година радиото започна да предава 24 часа чрез излишното вече за BBC съоръжение (Orfordness) в крайбрежен Съфолк. След 2013 Caroline може да се слуша през интернет и чрез всички изобретени след тази дата дигитални средства и технологии, както и през софтуерно базирани услуги. Днешният облик на Caroline е в излъчването на музика от 60-те до най-съвременни дни, с акцент върху албумно-ориентирания рок (AOR), с „нова“ музика от „внимателно подбрани албуми“ и втори канал Caroline Flashback.

През декември 2007 Ронън О’Райли е приет за член на Радио Академията и въведен в Залата на Славата на Радиото от Наградите PPI’2012. Умира на 20 април 2020, на 79 години. В негова чест е документалния аудио-разказ на английски език от П. Филипс за О’Райли (1940 – 2020)

Начало > Статии > Пътешествието на О’Райли
Споделяне